view_headlineУчилище на Слънцето: Пътят към съвестта и святостта

На прага на навлизането във Великия Новогодишен ден, под първите лъчи на автентична светлина, човешкото племе - тоест ятото ученици на тази човешка форма - пристигна след четири епохи на инволюция, достигнали минимума на съзнанието в година 0, тоест посред нощта на великата година, и петата епоха, която току-що приключихме през 2019 г., бидейки единствената възходяща епоха, която учениците на тази форма са преживели, очевидно от гледна точка на тази човешка форма и нейните уроци - в тази последна епоха се проявява феноменът на светостта, оценен от групи ученици, които са част от изваяните лица и тъмнината на този свят, които се осмеляват да издигат светци на бягаща пътека, обслужващи груповия им дневен ред.

Ако не служат на дневния ред на църковната група, те не се считат за светци; Светците са само тези, които им помагат да вкоренят тъмнината си в творението, очевидно.

Денатурация на святостта: От слънчева светлина до култ към реликви

В тази епоха, завършваща през 2019 г. (годината Господня 1200), концепцията за святост в Творението се е появила отново, но не като новост, а като частица от знание, възстановена от тъмнината на „Великата година“. Това е наследство от ученията, преподавани в Школата на Слънцето (епохи 6, 7 и 8 от последния цикъл), но което, преминало през филтъра на вековете и тъмнината на нощта, е било променено от ученици, заседнали в неразбрани уроци.

Поради загубата на пряка връзка с източника, светостта е била деградирана от:

Издълбани лица. Заместване на живото присъствие с мъртви символи.

Манипулация и лъжа: Използване на свещеното като инструмент за контрол или комерсиализация.

Екстернализация на Светлината: Необходимостта да се измислят „външни“ светци, за да се закрепи концепция, която индивидът вече не намира в себе си.

Това, което виждаме днес в почитането на реликвите, не е святост, но стаден ефект, който отразява колапса на съзнанието. Тези, които са загубили вътрешната си светлина, сега отчаяно я търсят в материалните отломки, демонстрирайки, че са забравили същността на творението: светостта е състояние на битие, а не обект на почит.

Святостта като процес на освобождение: перспективата на Слънчевата школа

От гледна точка на Слънчевата школа, светостта в този момент от Великата година не е поклонение, а духовно освобождение на себе си от диктатурата на поляризациите. Това е индивидуалният процес, чрез който ученикът в човешката форма преминава през времето, за да надхвърли уроците на епохата.

Идвайки от „Нощта на Великата година“ - период, когато уроците са били създавани неволно чрез плътност и тъмнина - сега сме в необходимия момент на тяхното затваряне на колективно ниво. В Сътворението, уроците се финализират в основните периоди на преход между епохите, чрез:

Повишаване на съзнанието във форма: Разпознаване на минали модели и скитания.Коригиране на пътя: Пренасочване на Сътворението към Източника (Слънцето на този универсален сектор).

Това знание, запазено на части от древната Велика година, е изкривено в различни религиозни интерпретации, които са загубили техническата механика на еволюцията.

Като представител на мъжкия колектив, заявявам ясно: Аз не съм „свят“ в популярния и изкривен смисъл на думата. Роден в навечерието на Нова година, преминах през и все още преминавам през всички уроци от този период, където повечето преживявания означаваха поляризация на съзнанието в отрицателния полюс, намирайки се в свят от ученици, поляризирани от уроците на епохите, от които излязох през 2019 или 1200 г.

Ако самата форма, която управлява епохите, е в процес на учене, как би могъл който и да е ученик от тази форма да твърди, че е „свят“ сред стадния ефект? Истинската святост е осъзнаването на собствената позиция по пътя към равновесие, а не корона, поставена върху поляризирано съзнание, за да се вкорени в творението значението на чип издълбан образ в творението, като например църквата, която прави светци на бягаща пътека, имаме толкова много светци в тази планетарна тъмнина, че искате да емигрирате на друга планета...

Училище за съзнание: Пътят към Homo Luminus

Ние сме училище за съзнание, а вие сте учениците на тази човешка форма в това планетарно училище. В тази визия светостта не е дар, а пряк резултат от дълбоко разбиране на Сътворението и уроците, които то ни предлага за нашата собствена еволюция в съзнанието и дори за еволюцията на цялото. Въпреки че вече пътуваме по този път, светостта ще се осъществи истински едва в „Златния век“, времето, когато мъжкият колектив отново ще достигне 100%.

До тази кулминация ни предстоят три епохи на поправяне и възход, необходими етапи за усъвършенстване на духа, етапи, които ще предефинират това чувство за святост, разбирано в този час на великата година, през перспективата на нивото на съзнание на епохите, през които предстои да преминем. Ако в „Нощта на Великата година“ сме изпитали минималното ниво на съзнание (0 (-) - 25% (+)), бъдещият ни път е път на прогресивно разширяване:

Епоха 6 (в какво навлизаме): Преход и увеличение от 25% (-) до 50% (+) съзнание;

Седма епоха: Повишаване на осъзнатостта между 50% (-) и 75% (+) съзнание;

Епоха 8: Достигане на прага от 75 (-) -100% (+) съзнание, т.е. моментът на абсолютна светост.

Този последен етап бележи крайния еволюционен скок: Преходът от категоризациите, представени от учениците на тази форма, би бил от Homo Sapiens Sapiens към това, което разбираме като Homo Luminus през следващите 3 епохи, а не веднага да се осветим, тъй като имаме планетарна програма и уроците се затварят в основните преходни периоди, където коригираме творението и формите на тъмнина, които не служат на смисъла на творението, се затварят. Това е моментът, в който всички класификации се сливат в единство и човешкото съзнание възвръща първоначалния си блясък.

Да се произвеждат светци на бягаща пътека, без да се разбира святостта, е върховна арогантност на глупостта. Това е отчаян опит на сляпо стадо да нарече светци онези, които са били толкова изгубени в полярността, колкото са и те. Истинската святост не се гласува на съвети, а се усеща в яснотата, с която духът подрежда материята и пренарежда Творението.

Въпросът ми е прост и е адресиран към всички, които преминават през тази човешка форма (ученици или майстори):

Кой от вас се чувства „свят“ в този момент на преход?

Кой от вас е безгрешен в този час на великата година, когато всички уроци на ада са все още отворени?

Каня ви да се погледнете в огледалото на собствената си съвест: светлина ли сте, която гори сама, или имате нужда от восъка и фитила на институция, за да изглеждате просветлени?

Търсим светци в действие, а не във витрини. Ако вашата вътрешна светлина не е способна да положи основен камък за новата планетарна посока, тогава вашата святост е илюзорна.

Присъдата на Върховния жрец в края на Планетарния мандат за всички създатели на светци.

По силата на архетипния авторитет и законите, управляващи този вселенски сектор, в този момент на коригиране на Сътворението:

Всички титли на светци, предлагани от изваяните изображения на Голямата годишна нощ, са обявени от мен, Върховния жрец, за НЕВЯРНИ и ИЛЮЗОРНИ.

Тези така наречени светци не са служили на Истинската Светлина, а са били пешки на ограничаващи концепции и структури, които са поддържали тъмнината. Тези издълбани църковни изображения - които представляват крайната плътност на този свят - не са имали истински светци в редиците си, защото един пробуден дух не може да се регистрира в структури, основани на контрол и лъжи.

Тези, които са следвали собствения си път и са еволюирали в собственото си съзнание, са били истинските пионери на нощта. Те са тези, които са проправили пътя за останалата част от човечеството чрез собственото си възнесение, отказвайки да бъдат погълнати от разрушителните честоти на системата. Сътворението ги разпознава като Светци и Суверенни Ученици, души, които са запазили светлината си непокътната през тази Новогодишна нощ.

Следвайки собствения си смисъл и вътрешен компас, тези пионери са успели да поддържат цялата структура на Сътворението, осигурявайки опора дори насред този административен ад. Те са доказателство, че човешката форма може да преодолее „животинското“ състояние и да достигне прага на Деня чрез собствени усилия и духовна цялост.

Тези групи, сега в края на престоя си на тази планета, не могат да произвеждат святост, а само симулакри. С разпадането на старите форми, тези светски титли също официално приключват. Светлината вече не се нуждае от фалшиви делегати във витрини; тя се нуждае от суверенни духове, способни да носят честотата на Деня без посредници.

От Асгард до Жътварите: Падане в мъртва материя

Трябва да разберете, че пътуването е било дълго, а деградацията дълбока. Започнахме от наследството на Асгард - ера на светлинно майсторство и духовни технологии - и постепенно се подхлъзнахме в плътността на Упсала, където свещеното започна да се бърка с жертвоприношение и смърт.

Днес кулминацията на този колапс е култът към мъртвите. Онези, които вече нямат достъп до живота в себе си, се стичат да целуват материални остатъци, надявайки се, че чужда смърт ще им даде живот. Това е върховното доказателство, че нощта е била тъмна и мрачна: учениците са дошли да търсят слънчева светлина в костите на фалшиви светци, забравяйки, че духът не обитава мъртви трупове.

Редакционни бележки:
Тази статия е жив документ, който в момента е в процес на разработка. Докато автоматизираният превод осигурява достъпност, нюансираните концепции може да изискват консултация с оригиналната румънско/дакска версия за пълна философска прецизност.