view_headlineТекст - Химн на даките

Въведение

Живеем във времена, когато „сляпата нощ“ на съзнанието най-накрая отстъпва пред зората. В нашата духовна космология преминаването през Великата година не е просто поредица от хилядолетия, а пътешествие на душата от забравата към спомена. Композицията по-долу, озаглавена „Химнът на даките“, е музикален манифест, посветен на онези, които усещат зова на кръвта и древния дакийски дух.

Тези текстове се предлагат на общността, за да бъдат адаптирани, изпети и предадени напред за единството на четирите края на Земята: Север, Изток, Запад и Юг – обединени отново под един Универсален Закон, като част от пробуждането на тази форма на божествено съзнание.

Химнът на даките (английска версия)

[Инструментално въведение] (Зовът на дакийския Тулник, вятърът вие през долините на времето, минималистично пиано, капещо като светлина през мъгли)

Куплет 1: Памет на камъка От великата нощ, през мъгли от желязо, вълчият вик отеква към небето. От студения, древен камък, старейшините на Севера, пазят границите на Изтока на Небето, изправени напред...

Куплет 2: Първото семе Първият от хората, роден от сиянието на здрача, през техните вени текат реките на вековете. Свещеният печат на челата ни носим, бремето на звездите, кръстът, който носим.

Припев: Откровение на Великата година Един единствен Север, едно единствено племе, от морета от лед и пясък, ние се издигаме! От древни пустоши, ние се раждаме отново, В деня на зората на царуването на Великата година!

Племе на Сфинкса, където слънцето ще изгрее, Пред портите на небето, под безграничните небеса. Когато съдбата на човека, в най-чистата си светлина, се окъпе в бяла зора, чрез мощта на съдбата!

Мелодичен пауз: Отвъд илюзията (Дълбока тишина, ефирна цигулка, извисяваща се към светлината)

След припев: Поглъщане в Източника, когато всички души и земи, хванати в капан в илюзията, се завърнат към Слънцето, отвъд всяко объркване. В Племето на Човека, целият живот ще се разтвори, В Източника на Светлината, докато съдбите се въртят!

Мост: Армията на Небесата. Ние сме Армията на Залязващото Небе, От нощта на забравата, ние се издигаме нагоре! В божествена служба, родът сега се събира, Племето на Човека се прероди, под един Баща!

Прераждане на Севера! Прераждане на Изтока! Западът и Югът, освободени от веригите си! Всички обединени като едно, Велико Племе в Слънцето, Под Небесната заповед – освобождението започна!

Зовът на Вълко-Дракона (Шепот на Предците): „Вълко-Дракон...“ Древният шепне през мъгливите гори, За да събере ятото на Слънцето, разпръснато в нощта... Всички племена заедно в благодатта на Великата Светлина! Един-единствен дъх... Един-единствен зов... Една-единствена армия... Един закон за всички! Един-единствен път като едно цяло през Вселената!

[Отвъд вековете... Отвъд всички времена... Ние, Древните, стоим в разцвета на силите си, непобедими от времето.

Значение на символите

Белият вълк / Драконът: Представлява върховния духовен авторитет, „Древния“, който бди над божественото стадо. Той е архетипът, Архангел Михаил в ролята си на Пазител на Прага.

Армията на Залезното Небе: Онези души, които са поддържали пламъка жив по време на упадъка на съзнанието (Нощта на Великата Година) и които сега се издигат, за да водят Великото Събиране.

Илюзия и Разтваряне: Моментът, в който дуалността на този свят (илюзията) се разтваря обратно в единството на Централното Слънце, представено от Племето на Човека (Човечеството, реализирано в Духа).

Забележка за създателите: Тези текстове могат да се използват свободно за музикални композиции – независимо дали са кинематографични, епични фолклорни или оркестрови. Целта е вибрацията, а не притежанието. Нека Истината отекне!

Редакционни бележки:
Тази статия е жив документ, който в момента е в процес на разработка. Докато автоматизираният превод осигурява достъпност, нюансираните концепции може да изискват консултация с оригиналната румънско/дакска версия за пълна философска прецизност.