view_headlineАлегория на любовта

Стихотворение, написано от мен през 2018 или 2019 г.

Тера - Алегория на любовта

Тера, омагьосана книжарница, красотата ти е украсена със скъпоценни камъни,

свещена земя на потомците на онези от отдавна забравената Лира,

на вечните проекции, поляризацията е просто урок,

в разделени цикли, повлияна от звездите, майка Гея те очаква!

Алегорията на любовта на фините енергии и божествените същности.

В циклите на съзнанието, тази библиотека със своята плътност се издига или спуска

стандартът на еволюцията на съществата, които са в майчината ѝ гръд

с фрагментираното цяло, скрит модел на забравената дъга,

свещеното място на любовта, което обединява ин и ян.

Тайнствената алегория за повторното обединение, където двама стават едно чрез голямата си любов.

В тези житейски цикли ние изследваме смисъла на любовта,

чувстваме се осъдени от дъгата на живота,

търсим вечни и безкрайни любови,

сред бурите в нас, които непрекъснато подхранваме.

Агонията на липсата на любов, илюзията за щастие, ние продължаваме да я скицираме.

Алегорията на любовта в нейния танц на даване

разпалва и разпалва любовта, която продължава да я разпалва.

Уроци, договорени с любов, планирани, осъждани от векове,

разбити сърца с искрящи сърца, в чувството им за балансиране,

моделът на любовта, играта на щастието с нейния танц на безлюбовта.

В агонията на безлюбовта, в която ще се озовете, има неразбираем смисъл, който само вие бихте могли да изясните.

Изчакай си времето, бъди търпелив в разбирането, вслушай се в себе си и ще триумфираш,

не бързай да съдиш и разбираш силата на циклите над теб.

Нищо не е против теб, просто си пораснал и нещо друго ти подхожда;

смисълът е да пораснеш във всичко и да унищожиш забравените карми.

Да се затвориш като завеса, да се отвориш за пълната луна -

алегорията на любовта, това познание за себелюбието,

развръзка на божествените уроци, резултат от битките със себе си,

полирането на тайната, която те подтиква да се обърнеш към себе си,

божественото значение в теб, за да го намериш.

Любовта е привидно неразбираема музика; понякога ни опиянява, понякога ни събужда

от този валс, после ни разделя, оркестрацията на съдбата, свещената игра на упадъка.

Но помни, че животът на любовта е като безкрайно стълбище. То никога не умира,

това е просто начин на полиране, който те учи да растеш, да се изправяш,

да цениш себе си, да обичаш себе си и да запалиш онзи огън, който вече тлее вътре в теб.

Ключът към тази библиотека несъмнено си ти.

Смисълът е да растеш във всичко, да угасиш незабравимите карми,

да търсиш щастие и само в себе си да го намериш,

да следваш зелени пътеки, да се губиш, да се опиваш от небесни музи,

докато се събудиш и започнеш да учиш.

С твоя воден дух, понякога дори много объркан,

в този божествен танц на забравената дъга, ти идваш тук, за да се трансцендираш,

да познаеш всякакви роли, да се преродиш, да разрушиш пейзажи,

да обичаш, да прощаваш, да познаеш всякакви разновидности,

да вкусиш от сладкия смисъл на живота в рояци.

Точно както от семето се появява онази нишка на живота

, която се издига и се стреми към светлината, за да се насочи,

точно както вятърът укрепва стъблото, какъвто може да бъде пътят на живота,

магическата любов на себелюбието, свещеният огън на фините енергии,

оформен от собствената му сила, дара на божествени сили.

Всичко е предназначено да те привлече, да те откъсне от съдбата ти

но въпреки всичко, което ще дойде, ти си велик навигатор по природа, завоевателен дух,

стар дух, който познава магията, защото магията на самия живот идва с вярата в себе си.

Стига да правиш всичко с любов, ще станеш свой собствен господар,

ще бъдеш безсмъртен в звездното царство с голямата си любов, която ще бъде с теб завинаги.

Редакционни бележки:
Тази статия е жив документ, който в момента е в процес на разработка. Докато автоматизираният превод осигурява достъпност, нюансираните концепции може да изискват консултация с оригиналната румънско/дакска версия за