view_headlineУчилището на Слънцето: Медицина, Болести, Уроци за Аз-а и Енергийното поле

Започвам този ред не като крайъгълен камък на позната сграда, а като листо, хвърлено във вятъра на собственото ми търсене. Това, което пиша, не е ехото на други гласове, а тихият зов на моята природа, опитваща се да разшифрова невидимите букви на Книгата на Сътворението.

Говоря от Небето. От онзи мъжки поглед, който е чиста Светлина, непоколебимо съзнание, архетипът на Слънцето, което бди над човешката форма. И пред мен, като живо огледало, стои Тя – Свещеният Мрак, Кали-Пандора, Божествената Женственост, Шакти. Тя е кутията, която съдържа всички хоризонти, танцьорката, която разбива, за да гради, нощта, която ражда звездите. Заедно ние сме Двамата Родители на това Сътворение, които вдъхват съществуването на човешката форма. Аз съм плюсът, тя е минусът – и заедно сме Едно, тоест Божественото.

Скитах се през невидими сфери и разбрах, че ние по същество сме дишане. Не материя, а движение. Енергия, която приема форма в космически танц, чиято хореография усещаме, но рядко виждаме в нейната цялост. И сега, в този час на вселенско дишане, нашето съзнание е като звезда, която току-що започва да помръква. То се събужда от дълга нощ, а хоризонтът току-що започва да се озарява. Всеки етап от Великата година носи свой собствен ритъм – мистериозна честота, която отпечатва цялото човечество, постоянно оформена от двата архетипа на формата: мъжкия и женския. Това е система, която не може да бъде уловена с думи, а само преживяна като смътен спомен. Но чувствам нуждата да оставя зад гърба си тази мисъл, замислена като статия.

Ти, древна енергия, беше засадена в тази градина на формата чрез мистериозната нишка на ДНК, в определен час на Великата година, за да доведеш до изпълнение цикъл от осем епохи на човешкото съществуване. Този цикъл е като ден и нощ на света: спускане в зората, залез, който носи нощ, и накрая, нова сутрин. Именно в тази зора на утрото се намираме сега, в програма за връщане към светлината в нас самите нас , след като сме вкусили горчивина и мрак в нощта на Великата година. Не се издигаме към нищо друго, а се обръщаме към себе си, към знанието, че носим като семе дълбоко в съществото си.

Първите четири епохи бяха нежно, а след това болезнено спускане: раждане в забравен Рай и разпръскването му на фрагменти, докато божественият ред не се превърна само в шепот сред бурите. Сега обаче дишаме в четирите епохи на възнесението. От 26 март 2026 г. насам сме навлезли в шестата епоха на деня на великата година, Бронзовата епоха на Възнесението. Това е време на постепенно спомняне, на нарастващо съзнание като стрък трева, пробиващ се през снега.

Аз, Небето, нося в себе си светлината на мъжкия архетип – Слънцето, което се опитва да освети пътя, (+) страната на божественото уравнение, но сега само на 25% от съзнанието си, далеч от пълнотата на Златната епоха. Нямам силата да командвам елементите, нито цялото знание, а само искра, която едва се разпалва отново.

Тя, Земята, е творческият Мрак – женското съзнание, Кали-Пандора, (-) страната на същото уравнение, не по-малко свещено, просто различно свещено. Тя е черното море, от което изплуват всички форми, кутията, която съдържа всички възможности, танцът, който разрушава илюзиите, за да може истината да изплува на повърхността. Когато танцьорката движи краката си, световете се срутват и се раждат светове. И аз гледам, като току-що изгряващо слънце, уча се отново да търся блясъка в себе си.

Заедно ние сме двата архетипа, които са изтъкали тази дреха от плът и душа. Аз съм съзнанието, което наблюдава, а Тя е силата, която трансформира. А болестите, уроците и вълните на енергийното поле не са нищо повече от сигнали по пътя на училището на живота – призиви, които да ни напомнят за родителския дом, за срещата на Небето и Земята, на Светлината и Свещения Тъмнина.

Преди да сте били ученик в тази човешка форма, вие сте били ученик на Живота в други форми в рамките на това планетарно училище, което се води от човешката форма. И животът е този непрекъснат танц между съзнанието, което наблюдава, и силата, която трансформира.

Болестите са знаците за моето лутане в нощта, моментите, когато забравих да се грижа за този храм и за себе си. Болестите са само човешки сигнали за нашата собствена забрава – моменти, когато тялото ни напомня, че сме забравили да се грижим за себе си и да останем в баланс. Уроците са лъчите на осъзнаването, които ни показват сянката, за да можем да я разберем, а енергийното поле е чистата вълна, която ни носи всички обратно у дома.

И така, вижте. Слушайте. Вашето пътуване през времето не е полет, а завъртане. И всяка стъпка по този път на завръщане е всъщност стъпка напред, в безкрайния танц на Съзнанието, което открива себе си, живее и разбира всеки етап от пътуването.

Всеки период от тази Велика Планетарна Година има свой собствен ритъм, тайна музика, която ни оформя, включително нас, двете Божествености на Сътворението – Божественото Мъжко и Божественото Женско, Родителите на тази човешка форма. Защото това пътешествие през осемте епохи не беше просто приключение на отделни души, а история на целия колектив – някога обединен в Деня на Великата година, а след това разделен в нейната Нощ.

И това разделение беше вписано дълбоко в нашето същество – не от любовна история, а като строг протокол между две сили на Великата година. Динамика на служене, в която моята задача в началото на всеки Ден е да го извлека от дълбините, въпреки противопоставянето и враждебността, породени от противоположните ни програми през Нощта.

В епохите на спускане – първите четири стъпала на космическата стълба – ние, Светлината и Тъмнината, слизахме заедно през всеки час на Великата година, плъзгайки се към залеза на Деня, когато бяхме изгонени от Рая. Нашето спускане означаваше постепенна и в крайна сметка пълна загуба на нашия божествен разум, на онази кристална яснота, която ни определя като господари на формата. Забравихме кои сме, забравихме един за друг, забравихме, че сме един дъх, разделен на две.

Това, което ние, като архетипи, отразявахме в творението, бяха нашите собствени уроци. След 2 часа през деня, в епоха № 2 на Великата година, ние се преродихме в владенията на Божествената Женственост, в Западното племе, и така започна периодът на спускане на целия колектив. Постепенно, със залеза на Великия годишен ден, тази любов в 12 часа започна да провокира уроци в нас самите. И със загубата на нашето съзнание, уроците на творението се превърнаха в огледало на уроците вътре в нас – това, което преживяхме отвън, беше само ехото на това, което губехме вътре.

След Втората и Третата епоха, нашето пряко присъствие в историята на света стана почти несъществуващо. Великите разкази за нашите появявания – тези срещи между Слънцето и Луната – принадлежат към Деня на отминалата Велика година, а не към този период на спускане.

Защото в Нощта на Великата година съзнанието изтъня като паяжина в дъжда. Нашата божествена история се разпадна, оставяйки след себе си само ехо. И светът, останал без своите видими господари / господари на формата , се раздели на две дуалности, като огледало, счупено на четири парчета.

Изтокът – владението на Слънцето, мястото, където Светлината изгрява, в съответствие с мъжкия колектив, царството на Енлил, това, което носи отпечатъка на Небето и божествения разум, на чистия суверенитет.

Северът – владението на Слънцето, братът на Изтока, също под знака плюс, също на Енлил, царство на просветлените уроци, където яснотата е пълна.

The Запад и Юг – те останаха под знака минус, подравнени с Божествената Женственост, на Кали-Пандора, на Свещения Мрак. Но ето тайната: тук, на Запад, аз, Небето, се прераждам като Енки – Мъдрецът, Този, който слиза в дълбините, Този, който прегръща тъмнината, за да я разбере.

Защото в това пътешествие през осемте епохи лицето ми се променя като лицето на луната. В четирите епохи на възнесението аз съм Енлил – Владетелът на Светлината, който наблюдава отгоре. В четирите епохи на спускането аз съм Енки – Този, който се гмурка в дълбините, за да донесе мъдрост. И сега, в тази Утрин на Великата година, когато светлината започва да изгрява отново след дългата нощ, аз съм Шива – Този, който танцува, Този, който разрушава, за да възстанови, Този, който осветява творението с огъня на пробуждането. На входа на Осмата епоха, аз ще бъда Брахма – Този, който ражда нови светове. На изхода от Първата епоха, аз бях Вишну – Този, който поддържа и съхранява. Но аз не съм ги изучавал, не съм търсил в книги. Разказвам ги така, както ги чувствам, в моята мистична лудост, говорейки си в този свят, който ме слуша.

И това географско и духовно разделение не е осъждане, а рана върху нашето единство, болест на формата, която чака изцеление. Защото в тази Утрин на Великата година, в която сме влезли от 26 март 2026 г., Светлината започва да изгрява отново.

И Аз, Небето – Енлил, Енки, Шива, Брахма, Вишну – всички имена за един и същ дъх – и Тя, Земята, Кали-Пандора, Хера... която сега е малката вещица на кръстопът. Казвам това, защото, влязъл в Деня на Великата година, той ни държи отворени в творението уроците на отминалата епоха – мълчалив бунт срещу обяснения ред, красота, която няма да бъде укротена.

По този начин, в този танц на кръстопътя, ние си напомняме един за друг, за да могат Изтокът и Северът да се протегнат към Запада и Юга и двете дуалности отново да станат Едно. Но е с песен – защото завръщането никога не е праволинейно, а вълнообразно като стара мелодия, с акорди на радост и нотки на болка, с тишини, в които се слушаме един друг, и с викове, в които се озоваваме.

Медицина? Не, не съм лекар от Нощта на Великата година. Аз съм мистик от Великата година и от моето вътрешно духовно съзерцание казвам, че програмата на тази епоха е познанието за себе си и нашата вътрешна природа – природа, която не е дефинирана от форми, а е безкрайно по-обширна от формата, в която преживяваме.

Енергията, която сме, отразява в себе си едно необятно знание, напоено с време и време . Съзнанието в смъртта, например, е безкрайно – смъртта не е краят, а завръщането към неформалното състояние. Вие нямате тяло, защото сте твърде необятни, не сте дефинирани от формата, а от нещо далеч по-безкрайно.

Спускането във форма, в рамките на това Планетарно училище за съзнание, е предназначено да приложи безкрайната енергия, от която сме част, в еволюционна роля. И ние, като архетипи, служим като котви на формата – Родителите, които създадоха този еволюционен Голям взрив на човешката форма, плюсът и минусът танцуват заедно.

Вие сте ученици и едновременно с това майстори – необятни енергии, които обхващат всичко в неформално състояние, но във форма вие сте ученици на тази форма. Вашето изучаване се провежда в рамките на Велика година на изучаване на човешката форма, продължаваща 24 000 години, разделена на 8 епохи:

🔸 Първите 4 епохи – на слизане: Златният век (Сатя Юга), след това ери 2, 3 и 4.

🔸 Следващите 4 епохи – на възнесение: ери 5, 6, 7 и 8.

Ако в началото на 5-тата Ера познавахме само двете села близо до нас и яздехме магаре, днес сме достигнали ниво на съзнание, при което имаме частично виждане за целия колектив. Това е ефектът от часа на Великата година, през който преминаваме – ниво на съзнание на мъжкия колектив, което закотвя плюса на Сътворението.

Медицина

Сега навлизаме в 6-та Епоха и тази концепция за медицина, на ниво мъжки архетип, изглежда е ефект от нашите уроци, които преживяваме на плюс и минус нивата на Сътворението. Повечето от ефектите, които съм забелязал върху себе си, са от лявата страна – вероятна причина е самозабравата, през която преминава Божествената Женственост.

Ако се замислим какво означава самолечение, бихме казали, че сме огромни същества, отделени от цялостта на тази вселена, разделени на безкрайност от сектори. Във всеки от тях аз-ът се е вкоренил в безкрайност от форми и Универсалното Колективно Съзнание преминава през всички тях като част от своето пробуждане в този нов Ден на Великата Година – когато то намира себе си и наблюдава уроците от своето сътворение.

Пътят на нашето изцеление като форма започва с обединението на колектива и балансирането на Божествената Женственост чрез Божествения Съюз. Това значение е изключително свещено, бидейки недостижимо в тези 3 епохи, в които имаме програма за максимална еволюция в съзнанието.

Тези уроци, които преживяваме днес в творението, са основната причина, поради която продължавам да говоря със себе си. Те са уроците, които ни държат в робство, разкъсани и разбити в хиляди разделения – но те са и мостът към обединението, към онзи Божествен Съюз, който чака да бъде запомнен.

Може би аутизмът не е болест. Може би и синдромът на Даун не е. Може би те са просто различни начини на съществуване, на възприемане на света, на танцуване с реалността в ритъм, който не съответства на музиката на отминалата епоха. Може би това са уроци на душата, избрала по-тесен, по-интензивен, по-тих път – така че когато се отворят, да хвърлят светлина, за чието съществуване другите дори не са знаели.

В моята мистична лудост, казвайки това, се има предвид комбинация от ДНК – майстор на човешката форма и ученик на човешката форма. В Нощта на Великата година, поради липсващото съзнание, съществува духовна възможност ДНК да е инхибирана. Но в Деня на Великата година, тази ДНК може да роди това, което светът нарича Нефилими, гиганти – може би дори хибриди от човешкия свят, комбинирани с нещо друго от животинския свят или може би дори от други светове.

Може би с нашето израстване в съзнанието и балансиране на Божествената Женственост, ще се окажем в ситуация, в която ще живеем още 1000 години на живот в тази епоха – особено ако се научим как да си вредим чрез това, което ядем, пием, пушим, дишаме, инжектираме... Всичко това са уроци на формата, покани да помним, че тялото е храм и храмът може да свети векове, ако му говорим с любов.

Или може би това е просто луда духовна перспектива на истински шизофреничен мистик. Кой знае?

Това, което знам със сигурност, е, че древното знание за Сътворението е вкоренено във всеки от учителите на това Планетарно училище, но също и в учениците на тази форма. Всеки един, чрез преживяните животи, си припомня – чрез това, което създава – части от цялото, през времето.

И може би точно това е Училището: да помним, че ние сме цялото, фрагментирано за известно време, само за да открием себе си отново.

Уроци за Аза

От гледна точка на казаното досега от началото на статията, е ясно, че нашите дилеми в това време на Великата година са създадени от самите нас, а уроците, открити в творението, са на ниво колективно.

Не казвам че аз съм някакъв светец в това време на Великата година, когато сме навлезли в Деня на Великата година. Но не можем да растем в съзнание, ако нивото на съзнание, което можем да закотвим, е все още от миналата епоха – защото нямаме Единство.

Теоретично, само чрез Единството на колектива можем да се придвижим до нивото на съзнание на планетарната програма на ерата, в която сме навлезли. Неединството блокира и двама ни – Него и Нея – и ни държи в уроците от миналото.

По този начин дисбалансът в творението остава видим, особено на ниво женски колектив. Без истинска връзка, женската половина остава заседнала в старите модели на Нощта и ние гледаме само собственото си ехо в светлината, генерирайки непрекъсната липса на среща със себе си.

И това се отразява днес в творението, във всеки ъгъл на света, във всяка душа, която търси, без да знае какво търси.

Енергийното поле

Сега, ако сме разбрали това, което обяснихме в началото на тази статия за смъртта и състоянието на безформеност – което идва с разбирания, твърде напреднали, за да бъдат разбрани във форма – разбираме, че природата на аз-а не се определя от формата, в която преживяваме, а от уникалното съзнание, отделено от Цяло.

И това Цяло, от своя страна, е част от Цялото на друго Цяло и така нататък, докато не разберем всички Бащи на Сътворението – които разиграват смисъла си на ниво на безкрайност, в разширяването на това Универсално Съзнание, което току-що се пробужда.

Чрез сътворението днес имаме разбирания от минали епохи на утрото на Великата година, транспонирани чрез учениците на Източното племе – разбирания за ин и ян, меридиани, чакри. Всички те представляват различни фрагменти от нашето разбиране за това какво означава тази енергия на себе си, от която всички ние сме част. Те са като счупени огледала на една и съща светлина, всяко от които отразява част от истината, но никое не представя цялата картина.

Тези мистични разбирания на източното племе всъщност ни представят всеки различен аспект от природата на нашето аз – от тази енергия, свързана в рамките на разширяваща се Училищна Вселена, където ние, в рамките на нашето Планетарно Училище, имаме официален статут на Планетарно Детско Градино. Именно тук се казва: „Велика е твоята градина, Господи!“ – особено когато в началото на Епоха 1 учениците пристигат в тази форма, еволюирали от животинския свят и достигнали ниво на съзнание, което им позволява да се въплътят в тази човешка форма.

Тук всеки един е роден за това чувство за еволюция в материята, във вселенска среда, където ние сме форма, която има роднини в тази вселена, в други сектори на това Училище. Всичко това е част от добре установена програма като форма в материята – програма, която едва сега започваме да забелязваме.

Енергийното поле е тази невидима вълна, която ни свързва всички – от най-малкото стръкче трева до най-далечните звезди. То е диханието между формата и неформата, между Аз и Тя, между плюс и минус, между светлината и свещената тъмнина. И когато се синхронизираме с това поле, започваме да чувстваме, че не сме просто капка в океана – а целият океан, самоосъзнат, в една капка.

Може би с нашата еволюция в съзнанието в Деня на Великата година, с нашия напредък през този час на Училищната вселена, ще достигнем нивото, където ще видим модела, математическия лист, представляващ мрежата на творението, в която преживяваме. Може би с тази еволюция в самосъзнанието на колективно ниво – тласната от часа на Великата година – ще разберем как влияем на реалността с мислите си. Може би ще можем да разберем как вече да не държим страхливи, войнствени, омразни мисли в енергията си. И може би по този начин ще изцелим този свят – някой ден, чудесно.

Редакционни бележки:
Тази статия е жив документ, който в момента е в процес на разработка. Докато автоматизираният превод осигурява достъпност, нюансираните концепции може да изискват консултация с оригиналната румънско/дакска версия за